Мишън импосибъл

За да потвърди всички конспиративни теории относно всеобщата обсраност, добрият ми стар педал реши да сдаде багажа малко след като официално се оплаках от напредналата му вече възраст. Но така е то, тия японци не се научиха да ги правят нещата, ползваш го някакви си 12 години, пък изведнъж вземе, че се счупи.

Показната мелодраматичност не ми е присъща, затова няма да изпадам в мили носталгични спомени колко отдавна е с мен и колко съм внимавал да го поддържам в подобаващо състояние, но тъжният факт е, че точно в момента ми е сложно да го заменя с друг.

Нямам възможността да си купя същия, поради простата причина, че този стар модел на Тама отдавна не се произвежда, а новите такива освен скъпи, са и кофти направени (естествено в Китай), а пък и обсесивно-компулсивността ми истерично крещи против различните на вид степенки на педал и фусове.

Не мога да и да сменя марката, най-вече поради финансови причини, а и отново поради споменатите OCD такива.

А ако поръчам нов или отделна част отвън, ще затъна до ноздреното си окосмение в чисто новата уханна фекална преграда, издигната от колкото симпатичния, толкова и кадърен хер Флик, за справка - тази размазващо вярна статия.

Вечно пияните псевдо стругари със сини престилки, трудещи се из разни изоставени декори от развития пост соц роден капитализъм, също не са опция.

Или казано с други думи, отново пътешествам по лайняната река.

Срещу течението.

Без гребла.