Нещо като нищо

Дори най-тривиалните ежедневни случки в съзнанието мислено се трансформират в лаконично-сатирична писмена форма, която си въобразяваш, че е подходяща за и без това камерната аудитория на шлога ти.

Въртиш словосъчетания, засукваш словоред, търсиш подходящи тежки фрази и прочие лайнозабъркващи процеси, обмисляйки сценарии, изникващи из фекалното ти битие.

В течение на процеса все по-тежко те натиска леденият таван на болезнената като хемороид истина и осъзнаваш, че цялата ти внимателно конструирана словесна диария няма никаква идея и смисъл.

Отказваш се.

В резултат на което шлогът си седи празен с дни.

Също както съзнанието, чието електронно отражение е.