Тенденции

Колкото повече се чудя, толкова повече не съм сигурен има ли смисъл да си подновявам абонамента за вездесъщото барабанно списание.

Колкото повече минавам покрай инструмента в средата на хола, толкова повече виждам в него главно монетарната му стойност и се замислям има ли начин да си я възвърна поне частично.

Колкото повече дни не съм хващал палките, толкова по-малко става желанието ми за свирене отново.

Колкото повече думи се изговарят, толкова повече ми става ясно, че единствената група, в която бях нещо повече от оня дето тропа, няма да я бъде и пет години труд бавно, но сигурно се завихрят в кръг, преди да изчезнат в големия кенеф.

От една страна се сещам за един проникновен филмов цитат, според вместо ние да притежаваме вещите си, се случва обратното.

От друга страна искам и най-вероятно ще напукам канчето на виновника за създалата се разколна музикантска ситуация.

По най-старовремски не-политически-коректен начин.

Comments

Не е толкова важно дали ще си продължиш абонамента за списанието или не. Важното е да продължиш да свириш, независимо дали в група или за удоволствие в хола :) А монетарната стойност на барабаните не би те зарадвала, не си от такова тесто :))
Midlife crisis? ;-)