Реализъм

Най-близкият ми досег с така наречената бг музикална индустрия се случи преди доста години, когато поради някакво незначително стечение на обстоятелствата се снимах в един музикален клип в ролята на псевдобарабанист и после на няколко пъти се гледах по тогавашната телевизия М2.

Артистът, чиято беше песента, е безкрайно уважаван от мен както в музикално отношение, предвид завидните си вокални и китарни умения, съчетани с наистина впечатляващ композиторски талант, така и чисто човешки, защото е много свестен и възпитан тип.

През годините винаги съм се изказвал за него страшно позитивно и с известно страхопочитание всеки път, когато е станело дума и съответно в съзнанието си съм го смятал за малко или много близък.

Днес му звъннах да го питам нещо.

Той не ме позна.

Кур за мен и моята малка и незначителна илюзия, че може би едва ли не съм някаква част от така нареченото музикантско общество в една малка и незначителна обсрана държава.

Comments

Хаха, кой е този клип?
Парчето се казваше "За една секунда" и най-вероятно вече никой не го помни, дори създателят му. :)
Чувството да си УПОТРЕБЕН винаги ми е било едно от най-гадните! Но за съжаление винаги съм бил от употребената страна - колкото и поуки да съм си вадил и да съм си казвал че това повече няма да се повтори. Уви ! А изводът, че това е житейски урок който ме е научил на нещо - е самоуспокоението на тоалетната хартия .... тя винаги е мека...
Трислойна с успокояващ цвят на праскова. :D
Яворчо ли бе...