Окото

Отново съм яхнал порцелановия монумент и самоотвержено напъвам жили в неравна битка със съпротивителните сили на пришълеца в недрата на отруденото ми тяло.

Разтоварителният процес е задъхан и изпълнен с нажежена грапавост, пробуждаща хиляди микро точки на остра болка по протежението на финалната чревна права.

Физическото проявление на този вечен кенефен епос катализира мистична атмосфера, обгръщайки ефира с парливи серни емисии, които постепенно оформят една мрачна мордорска обстановка.

Неопределено, но натрапчиво усещане за пронизващ поглед ме кара параноично да се обърна и да се срещна с току що произведената фекална инкарнация на Всевиждащото око Сауронско.

От върха на монолитна кафява структура един самотен жълтеникав кръг злокобно проблясва в мътната вода и не мога да се отърся от неприятното чувство, че вижда в мен доста по-надълбоко, отколкото бих искал.

Паранормалността на тази случка се засилва и от факта, че определено не помня да съм ял нищо, включващо царевица напоследък.

Fear is the power of the Dark Side.

Comments

е няма такъв увод "Отново съм яхнал порцелановия монумент" - просто се сцепих от смях на секундата, в която последният ми мозъчен неврон се запали и оформи смисъла на изречението. Освен това има и нещо сексуално в идеята за "порцеланов монумент", хахаха, не се бях смял така отдавна :)
Лорд ъв дъ Сфинкта!!!!