И пак

Невъзпитано събуден от проникващата през прозореца досадна светлина и от осезателни чревни контракции, обикалям мавзолея схванато по гащи, а чудовищни прозявки деформират брадясалата ми физиономия с отчетливо пукане.

Безнадеждно изостанало бачкане се очертава да запълни поредния лайнян ден, като отблъскването на роднински атаки с навлечена маска на фалшива учтивост допълнително ще фекализира и без това неприветливата обстановка.

А междувременно още една година се е завихрила и изчезнала по каналния ред с последните капки на днешното имагинерно кенефно казанче, условно разделящо така нареченото ми съществуване на равни интервали в опит да подреди хаоса в него.

Изнасилената равносметка не учудва никого - повече загубени битки, отколкото спечелени, повече научени уроци по трудния начин, отколкото по лесния и повече купесто-фекална облачност в главата ми, отколкото слънчеви хоризонти.

Ситуацията е нормална, всичко е осрано, както се казваше в една стара и любима моя книга.