Терапия

За никого не е тайна, че изолираното компютърно съществуване през годините довежда до трайни асоциални деформации и невъзможност за принадлежност към ужким нормалното общество наоколо.

Като обратна реакция на това дълбоко вкорененият стаден рефлекс кара хората да се скупчват във всякакви видове виртуални клюкарници, стилистично разделени по всякакви видове сфери на интереси.

Но тези структури рано или късно се оказват мощен магнит за всяка комплексирана дребна и долна мижитурка, която компенсира личностната си повсеместна недоклатеност с гръмки и категорични, почти винаги абсолютно неверни твърдения.

Предвид всеизвестната ми барабанна абстинентност не мога да не призная, че с годините не съм се забърквал доста надълбоко в не един и два форума на музикална тематика и че често съм ги взимал доста по-насериозно, отколкото повелява здравият разум.

А когато най-типичната беге соц черта - завистливостта, се мултиплицира хилядократно в изкривеното музикантско съзнание и се поукраси с още по-типична беге соц простотия и арогантност, полученият фекален натюрморт може да остави без думи и най-остроумния критик на човешки абсурди.

Както казва един мъдър човек, когато спориш с идиот, най-вероятно същото прави и той. А също така отдавна е известно, че споренето в интернет е като олимпиадите за "специални" - дори да победиш, си оставаш олигофрен.

Затова показно съм се отрекъл от активно участие във всичките такива виртуални кенефи на човешката патетичност и допускам, че не липсвам на никого (въпреки че от един чуждоземен барабанен форум все още ми пишат мейлове и рожденоденни честитки).

Но в моменти на слабост все още пасивно се случва да чета тук-таме и всеки път когато силно ме сърбят пръстите да се намеся при попадането на поредната гръмка глупост, се старая да поддържам стриктна терапевтична последователност - ставам, премествам се на барабанния стол и се опитвам да посвиря малко.

Полза не знам дали има, защото съм все същото дърво, но поне лишавам обществеността от виртуална диария, запазвам и без това изпилените си нерви и като цяло се опитвам да се развивам в рамките на инструмента.

Доколко се получава, е един отделен въпрос.