За утре

Сутринта те мързи да правиш коремни преси, оставяш ги за по-късно. По същия начин отлагаш и няколкото мизерни упражнения с дъмбели, които можеш да правиш в домашна обстановка. Отлагането от сутринта е за обяд, после минава за следобед и накрая за утре.

Цял ден не ядеш, защото отлагаш ходенето до магазина от сутринта за обяд, после за вечерта и накрая за утре.

Сядаш да свириш и след парче и половина се отказваш, защото записите от репетици, върху които се опитваш да музицираш, са неритмични до невъзможност, а не си написал миди подложки. Което пък отлагаш от месеци. За утре примерно.

От сутринта си отворил един проект в 99designs, оглеждаш го, обмисляш го, казваш си, че днес поне ще започнеш да работиш по него, отлагаш за обяд, после за следобед, накрая за вечерта. Буукмаркваш го за утре.

Отваряш си жалкото подобие на блог и започваш да се чудиш какво да напишеш. Чудейки се, се замисляш дали да не го оставиш и това. За утре.