Злина

За кой ли път вече безкрайните плетеници от кийфреймове и туийнове разтягат благоразумните рамки на работното ежедневие и след цял следобед злокобно обгазяване на изкуствената кожа, е крайно време да заема богоугодна молитвена позиция в добре познатия порцеланов храм.

Типично по метълски давам вихрен старт с мощна фронтална атака, но острата иглена болка и мрачното бучене в ушите мигом  сигнализират кинетична енергия, непосилна за овладяване от препатилия ми сервизен отвор.

От една страна здравият разум се опитва чрез отчаяни възвратно-постъпателни движения да запази разкритието до търпими нива, но от друга неумолимият напор на природната стихия трудно може да бъде овладян от крехката коалиция на гладка и напречно-набраздена мускулатура, известна ми от далечните часове по биология.

Този кратък миг на чревно балансиране бива удавен в море от огнена болка и с разфокусиран от избили сълзи мрачен поглед капитулирам анално пред голямата кафява балистична ръбеста ракета.

И без да се обръщам, ми е ясно, че освен фекалното отвеждане в орбита, зад мен се е разразил и един истински raining blood.

Но така е то в истинския метъл.