Тъпотии

Напук на универсалната мантра, че музиката винаги трябвало да носи удоволствие, имам редкия талант да трупам безкрайни негативи при всеки плах опит за музициране.

Че криворазбраното ми желание да го раздавам "по-грууви" се изразява главно в това да взема 14 инчов фус вместо 13, а не да преосмисля поне малко от малко свирнята си.

Че поради заблеяност обърквам горния капак от комплекта със стар изостанал 14 креш с изтрити надписи.

Че цяла репетиция се ядосвам защо нищо не звучи както трябва и обвинявам за това палките си, които са стари, оръфани и дисбалансирани.

Че колкото и да се опитвам тъпо да се самоубеждавам за технически подробности, ми е безкрайно ясно, че вътрешната негативна нагласа по адрес на свиренето е далеч по-основателна причина.

Че за два часа не мога да усетя объркан чинел, а ужким се правя на разбирач в областта и поне собствените си тенекии би трябвало да познавам.

Че изобщо притежавам чинели, които не ми трябват, но прашасват неизползвани из калъфите, доказвайки вечната тъжна истина за трупането на количества поради вътрешни липси на качества. 

Че.

Гевара.

Не съм убеден дали някой от всичките кафяви фрагменти от разигралата се ситуация е по-абсурден от съвкупността им.