Гилберто

Музиката понякога може да е много мрачно отражение на собствените кафяви хоризонти, а друг път изненадващо успява да измъкне затъналия несретник на кратък, но запомнящ се полет над всекидневната лайняна река. В последно време като че ли единственият, който предизвиква толкова редките позитивни емоции в коравата ми фекална мисловност, е един длъгнест вечно ухилен китарист на име Пол Гилбърт.

Дали с машините Mr. Big, които изметоха пода с всички нас, клетите повярвали си псевдомузиканти, дали със собствения си концерт в Пловдив, който и до днес упорито брани върха на личната ми класация, дали с поредния си солов албум, гореупоменатият винаги деливер-ва и от всяка негова нота струи чиста енергия.

Прясно появилият се Fuzz Universe не е изключение и горещо мога да го препоръчам на всеки, който е способен да усети красотата на искрено изсвирените непретрупани мелодии, подпалени с тягата на Истинския Рокендрол.

Който ме познава, знае къде да го намери.

Който не ме, да се запознае.