Краварна

Фактът, че въпросното юбер селско място ми се видя достатъчно добър повод за разнообразяване на фекалното ежедневие, може само да покаже колко дълбоко съм изпаднал в лайняния работен водовъртеж напоследък.

Както и да е, заебах няколко друпала в стадий тип втората-звезда-на-смъртта-преди-ландо-да-я-затрие, яхнах се на вечно жадния за бензин акорд и поех добре познатия и също толкова неприятен път към набедената морска рок столица, натоварен с няколко чифта чорапи и 30 кила фототехника.

Типичната аграрна обстановка с преобладаващи цигани и кебапчета за пореден път не предразполагаше към особено приповдигнат фестивален дух, а рехавата заради множеството мегаломански тазгодишни концерти публика - още по-малко.

Понамирисващият на риба първи концертен ден доведе обичайното количество за подобен тип музика скука, изгърбване от тежък апарат и комарна наяденост.

Амортизираният външният вид на Лив Кристин ме подсети колко отдавна беше времето, в което се опитвах да слушам Theatre Of Tragedy. Мощните кълки на иначе измамно привлекателната Симоне и ужким пипнатата музика на съгрупниците й пак ми припомниха защо ми е толкова ненавиден целокупният роботизиран и неспособен на чувства холандски народ. Оперените напъни на всенародната любимка Таржа ме завариха да ръфам лаещи кюфтета пред стадиона, в опит да се приобщя към масово приетия начин за употреба на тази музика.

Вторият ден добави към ландшафтните несгоди и нечовешки пек, но пък доказа, че коравият немски работнически траш винаги ще радва коравите български метълски сърца, колкото и да е отдавна забравен в родината си.

Финландските фолк пиянки определено не са май къп ъф тий, Шмиър и компания вдигнаха обичайното количество бързооборотен стъргоч, проклеха и приковаха всички богове, а новият им барабанист е учудващо техничен. Безмерната безмисленост на Содом и примитивния им шум никога не ме е впечатлявала, а Криейтър направиха може би най-добре структурираното цялостно изпълнение на феста - сетлист, звук, светлини, паузи, всичко.

Третият ден малко или много осмисли цялото ми иначе вкиснато пътешествие, защото в крайна сметка бях дошъл, за да видя една от любимите си групи изобщо.

Войвод бяха първата изненада, защото жизнеността им и искреното им желание за свирене натрапчиво се усещаха през целия им сет, особено когато към това се прибави и доста смислената им и неконвенционална музика. Също така за първи път от 20 години ми се случи да харесам Аксепт, чието излъчване на сцена е коренно променено с липсата на онова уродливо грозно недоразумение.

Джеф Уотърс и дружината му буквално ме анихилираха и до такава степен бях зает да си отвинтвам главата в публиката, че почти не обърнах внимание на странно подбрания сетлист, неловките паузи за настройване между парчетата и поредните безлични бас/барабанни наемници.

Анаялейтър открай време е и завинаги ще остане една от най-близките на вечно кривото ми съзнание групи и всеки безпощаден риф от Човека обтяга агресията в мен до неподозирани висоти.

Колкото и да отбягвам подобен тип излишно фамилиарничене (особено с детските герои), не се стърпях и събрах смелост да се обясня във вечна любов на Уотърс след концерта. Той учтиво изслуша всичките ми клиширани откровения и ме заразпитва на какво свиря, гледайки недоверчиво фланелката ми на Мистър Биг. Наложи се с доста свито сърце да го излъжа, че съм барабанист на инструментална прогресив група, но в този момент един приповдигнат тевтонски чичак от Аксепт го заговори и прекъсна малката ми лична агония.

Както обикновено след всеки впечатлил ме концерт, болезнено ми се свиреше и през целия път наобратно тъпчех безпощадно с краката, слушайки стари канадски траш класики на рипийт, докато круз контролът се бореше с климатичните условия отвън.

Но жалките опити да отлепя, едвам прибрал се и веднага кацнал на барабаните, за пореден път наляха студена вода във врата на вечното ми ентусиазирано надхвърляне на скромни технически възможности. Лошото е, че понастоящем нито има за какво да се опитвам да ги поддържам, нито пък има с кого.

Както и да е, ето и снимки:

23.07.2010

24.07.2010

25.07.2010

Comments

Ха! Хем много весело, хем вярно, хем тъжно.  Това пък "риби" да ми опяват, че са металистки най го мразя. А па тая Таря дет вий кат разгонена канджа на месечина... Както казват в Плевен - "ама да лягаш".Сигурен съм, че ако бях там щях да съм с точно същите впечатления като теб. Ще трябва да почакам бай Джефа да дойде към София, че да го видя с неговите хора. Инак едно време със Саватаж го гледах и беше жестоко - Савалейтър, както той сам каза след концерта.

Хех, ама вярно метъла беше гарниран с десетики кебапчета, но пропусна да упоменеш (или си пропуснал да дегустираш) - още повече продаваните понички :)

Баси простотията, но няма страшно, и на Вакен е същото :)

Много добри снимки!

 

Сефте коментирам в това лайняно място. Пих няколко (белгийски - малко по-силни са, нали...) бири в жегата и 'събрах кураж' :-P

Колкото и да си ултимативно кисело човече и понякога да не съм напълно съгласен с разни неща, винаги ме кефят простотиите ти. И те уважавам (тайно)!

Отбих се да те поздравя с нещо, което сглобих за собствено самозадоволяване и за да поздравявам интелигенти като тебе. На другите не им пука. Скромно, но от сърце, блях:

http://www.youtube.com/watch?v=BrLJiCW4ow8

Между другото, не знам за барабаните и другите глупости, възможно е и да си некадърник, но мисля, че си най-читавият бг концертен фотограф за последните (не малко вече) години.

Шит ливз форева.

Благодарско за добрите думи, но концертната ми фотографност ми не се отличава особено от на колегите, още повече, че като сме с еднакви апарати, доста често имаме буквално дублиращи се кадри.

Респект за клипчето, много искрено се зарадвах да го изгледам, наскоро си мислех колко много ме кефи тоя концертен аранжимент на Кристал Ан и ми е писнало да го слушам само в роботизирания вариант от Double Live Annihilation с тъпите тригерирани барабани на Ранди Блек.

Респект и за Поркюпайн Трий в блога ти. Малко хора могат да оценят гения на тази група.

Респект и че ми следиш кафявостта, макар и анонимно, досега бях останал с впечатлението, че тоя шлог го четат само 5-6 по-търпеливи приятели.

Четем, четем и радваме много :).