Trading places

Колкото и да се опитвах да се самозаблуждавам, беше крайно време да осъзная факта, че пенсионерската формация безвъзвратно е потънала в най-дълбоките лайна и едва ли някой някога ще я извлачи оттам.

Твърде неприятно е чувството за безсилие, с което се отказваш от може би единственото смислено нещо, което си създавал някога в мизерния си живот, но това е положението - Москва не вярва на сълзи и трябва някакси да продължаваме напред, вместо обратно по кафявото течение.

Лошото е, че колкото и старателно да се оглеждам и ослушвам, на хоризонта липсват каквито и да е смислени музикални алтернативи, в които да вложа повече от стереотипа абе-трябва-някой-да-бие-тупана-отзад-и-да-държи-ритъм.

Ровейки из обявите във вездесъщия музикантски многознайковски форум, попаднах на сравнително сериозно послание от китарджия, когото помня бегло. Постарах се да впрегна целия си изпосталял позитивизъм, за да му напиша кой съм и за какво се боря и защо бих свирил с него.

Изобщо не си направи труда да ми отговори, а след два дена постна, че си бил събрал групата. Яж ми лайната, драги.

Пробвах се и с друга обява, която изглеждаше сериозна предвид изискването за барабанист с добър инструмент и факта, че пускащият я навремето свиреше в една интересна група.

Оказа се, че на въпросния много така искрено му се свири, ама в момента нямал китара и не знаел още точно какво. Браво, баце, съвсем в тон със сериозността на обявата ти.

Така че поне засега ще си остана с говеждите надежди за някое евентуално следващо турне на Булгара в неопределеното бъдеще, което никога няма да се случи.

Толкова за бездраматичния залез на бясно развилата се и ярка моя музикална кариера, дами и господа.

Exit stage brown.