Свине

Отново сте навлекли толкова добре отработените си лицемерни физиономии и пълните и без това осрания медиен ефир с тонове диарични лъжи, най-нагло изкривяващи наобратно и без това достатъчно окъсаната ни национална история.

В елементарните ви завистливи съзнания никога няма да се появи и капчица срам и ще продължавате сляпо да празнувате символизма на собствената си изродщина, която подхлъзна цял един народ в толкова дълбоки лайна, че 66 години издрапването от тях е невъзможно.

Ще споделя една историйка от все още непродължените Boat Stories, като действието се развива на същия ден миналата година в не помня вече кой съветски град, където имаме концерт.

Програмата върви към края си, свирили сме, поклонили сме се, някакви плахи деца насила са били избутани да ни подарят цветя, като по случайност един букет попада и в мен.

Изведнъж обаче сцената бива превзета от незнаен шумкар, жалък червен екскремент от миналото, понастоящем тамошен имигрант.

Въпросният малоумник дръпва възможно най-наглото патетично слово, обръща се към аудиторията на "другари" на смесен българо-руски и нарежда заучени пропагандни лозунги, опитвайки се безнадеждно да върне лентата с десетилетия назад, изобщо не усещайки крещящата си нелепост.

Безгласни руснаци учтиво пляскат, всички около мен са забили втренчен поглед в палците на краката си, а гневът ми е толкова бяло нажежен, че дори изпарява първоначалния срам от тази грозна картинка и демонстративно напускам сцената, теглейки един шут на невинния иначе букет.

Такива сте всичките, противни червени маймуни. 

С повсеместната си гнусотия можете да умъртвите и най-чистото добросърдечно чувство, чийто символ бяха въпросните цветя.

Тайно се надявам днешният дъжд някакси да успее веднъж завинаги да ви измие от лицето на земята и да ви отнесе към най-близкия канал като побелели по ръбчетата кучешки лайна, каквито всичките сте.

Защото после никой няма да ви помни.

Червени боклуци.