Road Stories pt. 7 - Онкел Том

Поредният летен метълски фестивал, бекстейдж с хаотичността и размерите на малък град, обичайните неразбории и тичане, докато нагласим скромната ни продукция.

Обтегнатите нерви и притеснението от голямото непознато място с прекалено много хора катализират и без това неумолимия сигнал, че хотелската закуска спешно желае да ме напусне през сервизния изход.

Трескаво обикаляне и оглеждане на целия терен като в класическа компютърна игра ме довежда до единствената функционираща тоалетна, в опасна близост до импровизирания продъкшън офис на Джърни.

Моите извинения към екипа им, но ситуацията на митницата започва да придобива все по-истерични нотки. Случаят е спешен, дайте път.

Залоствам се в изолатора на фекалните страсти и с тежки стонове стоварвам грандиозно количество материал, като възцарилата се смрад е величествена като широкоекранна филмова масовка.

Никакви воднo-помпени системи не са в състояние да намалят радиационния фон, затова с ловко движение тихомълком се измъквам, надявайки се никой да не ме усети в крачка.

Но на изхода от порцелановия храм се разминавам с длъгнестия Онкел Том Ейнджълрипър, очевидно тръгнал на същата експедиция в отклик на извечните природни закони.  

Кимваме си сдържано и отдалечавайки се, зад гърба си чувам отваряне на врата и рязко инстинктивно възкликване с нотки на чист, неподправен ужас.

- Ewwwwwwwwwww!!!

Браво, успях да погнуся дори коравия дърт метъл чичо Том, обръгнал на кой знае какви ужаси през дългата си мрачна кариера в немския примитивен траш.

Тази палава случка завинаги ще остане Моят Метъл Момент.