Социопат

Всяко кривване от изкуствено създадения мавзолеен баланс на самотното, но пък спокойно съществуване, ме отнася с огромни фекални цунамита от хорски идиотизъм, чиято космическа всеобхватност дори не мога да осъзная, но уви са факт.

Не знам дали е нормално и дали проблемът не е в мен, но просто не мога да съществувам изобщо, заобиколен отвсякъде от орди безумни нечистоплътни немислещи и грухтящи същества, очевидно развиващи се успешно в примитивния си първосигнализъм, без никакви наченки на мозъчна дейност.

Не мога да приема, че когато вали, всяко затворено обществено помещение трябва да води до уханни асоциации с пловдивския екарисаж, отравяйки сетивата в прекрасен коктейл от вехто пържено, гранясала пот, отдавна несменяни дрехи и евтини фасове.

Не мога да приема, че така наречените опашки винаги деволюират в хаотични гръмогласни мелета, където аграрното нахалство с междуметийни акценти доминира над останалото стадо.

Не мога да приема, че на този свят съществуват представители на хомо сапиенс с безбрежно абсолютизирана празнина в междуушното пространство, които движат условните си рефлекси на периферно ниво, докато в камбанарията свирят лайняни вихрушки.

И не знам как точно ще трябва да продължавам опитите си за съжителстване си в такава чудесна и гостоприемна за животинското безмислено житие/битие среда.

Затова си седя по цял ден вкъщи.