Ракови неволи

Като на всеки друг млад барабанист, разполагащ с почти нищо и безкрайно човъркащ по разложения си тактон/амати, навремето редовно зяпах шарените каталози и си мечтаех да имам голям, лъскав и сложен рак - въплъщението на рок разточителството, големите сцени, огромните комплекти и като цяло всичко, което не мога да имам.

През годините, олющеното амати и кривите чинели се трансформираха в по-нормална техника и с течение на времето се разбра, че материалните детски лъскави мечти са малко или много постижими при наличието на добро желание и малко бач.

В един момент реших, че почти перфектно нареденият ми комплект, който удобно събираше всичко на 4 стойки с равномерно и естетично накачени клампове и рамена, трябва да бъде заместен от лъскавата сложна овърдътоп конструкция от неясните детски мечти. Но тъй като добре познатата  ни пост соц реалост винаги се намесва в решаващи моменти, се наложи да се спра на небезизвестната марка Стагг, мейд ин чайна, донке ле.

След обичайното чакане, вкъщи пристигна това:

Което на практика представляваше два П-образни рака с една торба допълнителни клампове.

Един от многото проблеми на любимата марка е, че не предлага кламп, който да позволи слагане на рамо/холдър в горния край на някоя от вертикалните тръби. В помощ се намесиха вездесъщите Гибралтар:

Но тъй като въпросният кламп се затяга чрез затискане на двата болта към тръбата, това не ми хареса като идея и след като скъсих с толкова полезния тръборез вертикалните тръби (предните с 10тина, задните с 20тина сантиметра), пробих по две дупки с 4.8мм бургия, за да може болтовете (5мм) да се захванат плътно за тях, все едно има резба:

След завинтването на двата болта, те вече влизат докрай, задържат се за тръбата плътно, не стърчат навън и като цяло закрепването е далеч по-стабилно:

За да постигна търсената форма на рака, разрязах едната крива тръба през средата, за да мога от двете й части, заедно с двете съответни вертикални тръби и крака, да направя ляво и дясно крило, за да стане конструкцията тристранна.

В един момент обаче с идването на дългоочакваните барабани се оказа, че страничните хоризонтални тръби не стигат за сместването на цялото новопостъпило богатство и трябваше да измисля начин да ги удължа с каквото има на разположение, а именно прекалено дългите хоризонтални крака, които вече не бяха нужни предвид тристранната форма.

Както беше споменато в миналия пост по темата, разрязах два от краката през средата, за да получа четири по-къси тръби, от които направих новите крака:

За да да наставя освободената дълга тръба към дясното крило, използвах изключително удобното приспособление, дело на любимите ми японци от Тама:

Въпросната щипка няма аналог сред другите марки и е от две отделни части, които след затягане притискат тръбите отвътре, а след монтирането му външният диаметър не се променя и може отгоре да се сложи обикновен кламп за маскировка.

По този начин дясната страна на рака вече може да събере 14" и 16" томове:

Докато отляво удължих с едно от малките парчета, останали от вертикалните тръби, пак по същия начин:

Връщайки се обратно към краката, ми направи впечатление, че Т-образните клампове са доста глупаво измислени и нямат жлеб за мемори лок. Но с пила и добро желание всичко се постига:

След няколко излизания на сложната система от къщи ми направи впечатление, че огромните крилчати гайки за завинтване на раковите клампове пречат страшно много при нареждане на тръбите една до друга в сак, а освен това са и твърде железни, масивни и тежки. Затова смених почти всичките с обикновени удължени шестограмни гайки:

Като резултат общата тежест на тръбите с кламповете значително намаля, вече няма какво да стърчи и да пречи на подреждането в походно състояние, а и всичко е фиксирано с гаечен ключ, за да не може да се размества от палави ръчички на външни злодеятели и псевдо разбирачи. Само на местата, където има връзка на тръба с тръба, т.е. където се разглобява системата на основни части за пренос, оставих оригиналните крилчати гайки:

Освен самата тръбна конструкция, съществена част от един рак все пак са и рамената и холдърите, на които се закачат всички чинели и томове. За да има смисъл от използването на рак, всяко едно от тях трябва да бъде фиксирано точно на мястото си, като с този академичен тон просто искам да оправдая фетиша си към мемори локове.

Тъй като обикновените ракови мултиклампове на Стагг имат някакъв свой си стандарт за жлеб, използвах скъпо и прескъпо събираните през годините ML19 на Тама, които според каталозите не се произвеждат отдавна, но в Thomann се продават с пълна сила:

При гибралтарските клампове за вертикални тръби трябваше да използвам техните си мемори локове, защото жлебът им е прекалено тесен за тамския стандарт:

Единственото място, на което се наложи интервенция с дремел, беше клампът, в който влиза рамото за фиксиране на основния фус към рака. Там използвах гибралтарски мемори лок, заради който се наложи разширяване на жлеба на раковия кламп:

Като епилог, мога да призная, че все още не съм сигурен дали е постигнато съвършенство и максимална ергономичност, но ми се струва, че съм доста близо.

Поне до следващия път.