Ноктюрно

Сънят е разпокъсан от сгърчващи чревни катаклизми, в резултат на което разпарям нощната тишина с виртуозно извити газови трели, звучно ехтящи в контраст с мрачната легаргия на дъжда отвън.

Неизбежното настъпва и склонявам глава във фаянсовия хладилник, стараейки се чрез дзен съсредоточаване да канализирам някакси гнева на фекалните стихии и да не изпосъбудя всички с баталния си кенефен саундтрак.

След кратка компютърна пауза в измамно гладките води на спокойствието отново зейва апокалиптичен водовъртеж, засмуквайки ме обратно в храма на кафявите сили и ставам свидетел на не по-малко страховито второ пришествие.

Денят започва обещаващо.

А навън още дори не се е развиделило.

Average: 3.9 (12 votes)

Comments

[...] на колегата иван стамболов. а после се сетих за виктор и ми стана някак [...]

Коментирай