Петък вечер
22.10.2010
Досадният звук от вентилаторите на компютъра се смесва с бученето припукващия климатик в монотонен вечерен фон, нарушаван само от вечното скърцане на китайския ми стол и някоя друга спорадична пръдня.
С отегчени движения кликам на торент след торент с филми, които никога няма да изгледам, а ще седят на харда с месеци, докато безславно не ги изтрия заради следващите такива.
Гадният полуфабрикатен нуделс отново е безгласен елемент от мавзолейната самота, а заради лютивостта му усещам как утре сутринта ще вия като койот в порцелановия карцер.
Поредната вечер.
По течението на лайняната река.