Лазаня
Скучно стоварване на баласт от по-скоро корави отломки белязва поредната неугледна утрин и безцелно скролвайки екраните с ненужни икони в телефона, размишлявам над перспективата за поредния скучен ден.
Вещо отработени движения покриват съдържанието на пиедестала със слой употребена хартия, слагайки своеобразен епилог на донякъде разочароващо безличния резултат.
Но в този миг рязка чревна светкавица разцепва заспалото ми съзнание и вместо вяло да се оттегля с вдигнати гащи и пусната вода, истерично изстрелвам откос след откос парливи изблици на фекална изненада, образувайки нов, осезаемо подлютен геоложки слой на порцелановата арена.
Екзистенциално-философски разсъждения за неведомите пътища чревни съпътстват вторичното хартиено покритие и като за финал, пускам един тържествен низходящ фанфар.
For the common man.
Comments
Коментар от Язе (Бате Ники де) на Permalink
А да, бе, фанфар... Туба, тромбон... в краен случай флюгелхорн (или както е познат този инструмент сред феновете на Дико Илиев - флигорна)
Не бива така да се подценяваш! Гъза ти съвсем не е като пионерско барабанче, че да възпроизвежда фанфарни звуци ама нейсе... :))) :afro:
Коментар от Victor на Permalink
А кой не е слушал достатъчно Емерсън, Лейк & Палмър, за да долови препратката, а? ;)
Коментар от Язе (Бате Ники де) на Permalink
Не съм, признавам си! Аз съм от другия отбор. Ония на Флойд :)