Добро утро
31.12.2010
Светът не е подготвен за стряскащо гръмката пръдня, която изстрелвам с трасировка и фугас, докато полузаспал пикая в среднощната тъмнина на порцелановата обител.
Монументалният гърмеж толкова отчетливо отеква из недосъбудената разфокусираност на съзнанието ми, че съм твърдо убеден как съседите от най-диаметрално далечния етаж в този момент се сепват в леглата си.
Спътницата в живота обаче продължава да спи непробудно, явно вече свикнала с всичките ми издевателства.
Comments
Коментар от Николай Цветков на Permalink
Много обичам да се изпърдя така мощно, че чак лирата да зазвънти. :neo:
Коментар от Victor на Permalink
Изконна мъжка радост си е. Лошото е, че аз нямам лира, та разчитам само на натуралното ехо.