Шизо

Въртейки се сутрин в опърдяните чаршафи, цепиш времето преди ставане на все по-малки парчета, докато обичайните екзистенциални мисли за безнадеждната обсраност на битието се смачкват от менгемето на преплетена чернилка от мутиращи парчета вечно неработещ код.

Още не е минала и половината от неприветливия ти ден, а вече си безнадеждно схванат в скърцащия като врата ти стол, а кръвясалите очи са изпържени почти колкото съзнанието зад тях, или поне каквото е останало от него.

Седиш с празен поглед в леко мухлясалия соц полумрак на известна столична зала и не можеш нито за миг да се потопиш в атмосферичната красота, която Ривърсайд се стараят да сътворят на сцената пред теб.

Защото хаотичната плетеница от друпалски недологаритмувани подредби смазва и малкото останали работещи възприятия в междуушното ти пространство с главоблъсканици за нерешими постановки и проблеми.

Част от които може би ще изкристализират на следващата сутрин при поредното разтягане на време-пространството непосредствено преди започването на поредния гаден ден.

Писна ми вече, искам да сляза.