5 минути

В този на пръв поглед незначителен времеви интервал се оказва, че житейските превратности могат да сместят толкова широк спектър от фекални усещания, че екстремизмът на амплитудата им трябва да бъде описан с подсилващи с визуални доказателства, макар и само загатващи дълбоките вътрешно-чревни борби на лирическия герой.

Първоначалният ентусиазъм по адрес на отдавна чаканото бънджи бива леко заглушен от несигурно, но за сметка на това масивно усещане за тежест, може би пряк резултат от лекомисления прием на 6 кюфтета предишната вечер (след които едва не ми дадоха бонус главата на кучето). 

Като истински професионалист се доверявам безрезервно на перисталтичния си нюх и се оттеглям за кратка, но озъбено жестока битка в една от най-екзотичните каварненски атракции - фестивалния пластмасов кенеф.

Волната програма в този задушевен храм е изпълнена с технически предизвикателства и опъване на вратни жили, като резултатът от нечленоразделното мучене и дзен родилни мъки е концентриран заряд от антиматерия, чиято тежест почти осезателно пропуква нещо изпод мен.

Значително олекотен, запотен и с вярната ми Zewa подръка, се измъквам от лайняния мини затвор с фриволна стъпка под аплодисментите на цялата фотографска агитка:

Изкачването към оранжевия връх е нервнотично и леки панически вълни заплашват да отприщят неконтролируем тайфун в задния двор, но с последни сили успявам да задържа фронта, стискайки зъби и задник.

Спокойствието на ширнала пасторална панорама е в тотално противоречие на трещящия отдолу немилостив траш, а крачката напред, която се очаква хладнокръвно да направя, кара сфинктера ми да се стегне белокаменно, като в този миг нагледно доказвам, че съм метъл:

Хаотичната безтегловност на последвалите секунди докарва и разпокъсани мисли дали преклонението ми в пластмасовия олтар е било достатъчно, но с главата надолу не се мисли особено успешно, затова се отдавам на адреналин и насищане на ефира с юнашки викове.

Но мисията е успешна, панталоните са неопетнени, по гърба не се забелязват следи от фекален протуберанс, а мистериозните парливи вълни са изчезнали нейде в дълбините на стомашно-чревния лабиринт, когото познавам толкова много и същевременно толкова малко.

Не ми се мисли какво ще правя като реша да скачам с парашут някой ден.

Имало памперси за възрастни, казват.

Comments

За мислене надолу с главата не знам, ама срането е възможно. Един приятел все се чудеше как може мухите да са кацнали на тавана надолу с главата и в същото време да серат по него. Само дето в такъв случай милисекунди преди теб ще трябва да хвърлят с бънджи и един кенеф или поне леген, че да събере стоката, щото инак зяпащите отдолу ще изпитат на главите си интересен атмосферен феномен.