Episode Щ
След години натрупване, най-накрая критичната маса на малките неудобства е достигната и ми се налага да превъзмогна инстинктивния страх от промяната и да извърша немислимото - да разглобя из основи и да пренаредя светая светих на вътрешното ми статукво.
Прословутата конструкция от барабанна железария е развивана, донагласяна и издигана на пиедестал толкова години, че само мисълта за промяната ѝ води до тежки панически атаки, които уви само показват колко е безнадеждно положението в главата на домакина.
Десният фус да се смъкне по-ниско, оттам трябва да изместим райда, ама може би е добре да има един креш в крайно дясно и така лавината тръгва от една невинна прищявка към друга, стигайки апокалиптични пропорции и пълен хаос.
Но колкото и вътрешната несигурност да трепери пред гледката на изринатото до основи олицетворение на единственото нещо на тоя свят, на което можехме безусловно да разчитаме, в крайна сметка промяната се оказва клоняща към добро.
Ергономичността е издигната на още няколко нива - двете групи чинели са разделени отляво и отдясно, височините са понамаляли, отдясно нещата вече мейкват мъч мор сенс, всичката железария е много внимателно подредена така, че да няма нищо стърчащо по вертикала под нивото на раковите тръби и прочие.
Съовтетно не мога да не споделя с бащинска гордост резултата:
Преподреждането изненадващо освободи от служба няколко хардуерни чарколяка, но пък наложи изваждане на последния раков мултикламп от военния резерв, както и ново окачване за десния фус, в основата на което влезна случайна находка от поредната ebay.co.uk шопинг терапия:
Артикулът отляво на вашите екрани се оказва стойка за един специфичен модел 10" барабанче, което се предлагаше известно време само за юро пазара и въпреки отявлено китайското си качество, е подходяща на височина за тъмните ми цели.
Естествено след приключването на целия тягостен и дълъг брейнсторминг, последван от шлосерство, смачкани пръсти и официална фотосесия, старата максима, че който няма акъл, има тръборез, отново напомня за себе си и съответно вадя отново Инструмента:
Междувременно предвид звучния шамар, който английската шовинистка простотия залепи на останалия свят, лека полека се преориентирам от ибей точка ко юкей към точка де и случайно попадам на този непокътнат артикул с музейно качество, стрейт аутта 1986:
Отново кратка схватка с тръбореза, прелюдия с няколко размера пили, любовна прегръдка с менгемето и успешно заменяме китайското недоразумение с истински дебелостенен представител на префектура Aichi с неразрушим хром и най-вече в пълен визуален синхрон със събрата си от лявата страна на сета.
Което само показва, че тази поредна футболна драма никога няма край, драги зрители.