Офисни неволи

Човек дори добре да живее, рано или късно се озовава на другия край на света и му се налага да посещава за известно време работен офис в качеството си на бачкатор.

И като всички други пролетарийни братя по света, не пропускам да прахосам поне два работни часа всеки ден, заседавайки в служебния порцеланов храм.

Ненадейният сблъсък с външния свят на това толкова интимно място води до поредица весели случки.

Случка 1:

Яхнал белия вихрогон и със задължителния телефон в ръка, усещам газови неволи, резултат от странните химични експерименти, които американците наричат храна.

Спирам судокуто и извършвам бърза фотографска разведка изпод преградата.

Доволно отчитам, че няма досадни съседи и ънлийшвам дъ фюри на спокойствие, горд от факта, че съм намерил най-накрая истинска практическа полза от имането на смартфон.

Случка 2:

Аналогичен мизансцен, но уви без телефон.

Решавам да играя ва банк и така се изпърдявам, че проехтява като изстрел и ехото го разнася из фаянсовата обител, въртеливо и величаво.

Ослушвам се, но никой не се е изхилил все още от съседните кабинки, така че се надявам да е празно.

Случка 3:

Заседнал съм с увлекателно четиво насред зловонна омара, а в съседната кабинка някой влиза вихрено, сяда и почва да пърди във всички гами и тоналности.

Стискам зъби да не се разхиля, даже в един момент си захапвам юмрука, защото съм свидетел на достойна за Гинес анална филхармония.

Концертът свършва рязко, както е почнал, човекът-оркестър излиза също толкова вихрено, набивайки пети.

А аз оставам насред още по-зловонна омара, изчаквам стъпките да заглъхнат и не спирам се смея много дълго време.