Разкази с (не)очакван край

Асансьорът мързеливо се катери, а времепространството се разтяга по този толкова познат начин, когато знаеш, че налягането е в зенит, по инерция напъваш смело тромбона, но в следващия миг богатият ти житейски опит казва да не рискуваш, а да изчакаш още няколко етажа, за да не стане фал.

Стискаш зъби и анус, защото в миг осъзнаваш, че катастрофата е била неминуема и агрегатното състояние съвсем е нямало да бъде това, което си очаквал.

Последни метри, трескаво отключване, още по-трескаво събуване, лъвски скок към порцелановия олтар и отприщване на дверите адови.

За голяма изненада, течни фекални протуберанси не се случват, но за сметка на това разстрелваш нищо неподозиращия кенеф с изключително силно нагнетен пневматичен снаряд.

След което приседнал замислено в маранята, няколко мига размишляваш над превратностите на съдбата.