Следконцертни размисли без страсти

Снощната концертна изява на безвокално инструменталната пенсионерска формация, от която съм (надявам се) неотменна част, премина без кой знае какви фрапантни свирежни грешки, но за сметка на това пред камерна публика, състояща се главно от роднини и милиционери.

Обективно погледнато откъм гъза на сцената, където обикновено е позициониран гъзът ми върху безмислено скъпото барабанно столче, на което е отпечатан именно същият гъз, нещата протекоха сравнително спокойно, но на моменти се губеше балансът между инструментите и се пънехме да се уцелим. Допускам, че не се е усетило толкова ясно отпред, но когато свириш и загубиш изведнъж сигурност и комфорт, настроението рязко спада.

Според мен основният проблем в тази група е, че свирим на ръба на възможностите си, което води до повече рискови ситуации, отколкото би ми се искало. Но от друга страна прогресивът си е прогресив и иска жертви.

Барабанно погледнато преборих почти приемливо повечето повратни моменти, в началото касите ми бяха добре, в средата изпуснах няколко момента, а на последното парче ми се наложи да ги съкратя, защото силите верломно ме напуснаха.

Имам два-три пропуска, накриво ударени римшотове, недоуцелени брейкове и прочие елементи на стила ми, но тайно се надявам да не са били много усетени. От друга страна, по-скоро са били, тъй като в иначе камерната публика се оказа, че фигурират и Даката и Илиян от БТР.

От друга страна, както казва една велика банда, "да ми падне реномето - нема накъде".

Така че в общи линии - още един концерт, още една малка стъпка по пътя на безкрайния процес на Ставането По-добър.