Obsessive-Compulsive

Набраната инерция дава крила на металообработващия агресор в мен и отново разгаря позатихналия фетиш към тамски уингнътове, който наложи масова инвентаризация на военния резерв преди известно време.

На дневен ред са гибралтарските клампове за вертикални тръби, които са представители на минали времена и съответно врътките по тях са 6мм и пряка замяна с тамски образец не е възможна поради липса на такъв.

Допълнително дразнещо е и наличието на обикновен барабанен болт, който стърчи излишно много от другата страна и дразни психически обременения си притежател.

Отново се започва със скъпи иноксови суровини от вездесъщия Евроболт, дупчене с 6.8мм бургия, навиване на 8мм резба, пилене на болтови глави, както и неприятно сложната изработка на толкова просто нещо като т.нар. дистанционер, а именно тръбичка, изпълняваща ролята на дебела шайба.

Грозният болт излиза с червен картон и на негово място се появяват млади неръждавейкови резерви с инбусна глава.

А както последният напън след особено ожесточена кенефна битка винаги е волен и ведър, така и последната врътка беше директен болт-он предвид по-новата версия на гибралтарския кламп, радваща окото с 8мм болтове и масивен дизайн.

Дори от всичките описани досега метални схватки да имаше някакъв, макар и минимален практически смисъл, гордо мога да призная, че от гореописаните днешни такива вече няма абсолютно никакъв.

Но това кога ли ме е спирало.