На свинче звънче

След всеки измамен период на затишие, натрапчивите мисли за човъркане и преправяне на и изтерзаната метална конструкция, крепяща музикалния ми инструмент, започнаха отново да въртят кръгчета из обветрената част на главата ми.

Този път основният трън в очите бяха седемте останали големи, тежки, ръбати и грозни Т-образни врътки, пристягащи кламповете тръба-тръба (известни още като right angle):

При миналата подобна операция нямаше как да ги сменя, тъй като тамските врътки са доста плитки и при завинтване докрай опират в издутината на клампа.

След часове напразно взиране и преравяне на целите щандове за болтове/гайки и в Бриколаж и в Практикер, почти се бях отчаял, че ще успея да намеря достатъчно дебела шайба, когато случайно попаднах на прекрасни комплекти от прекрасни дебели месингови шайби за панти на врати, чиито вътрешен 8.5мм диаметър прекасно ме устройваше.

Резултат - седемте гадни врътки най-накрая са сменени с горди представители на японското машиностроене, далеч по-компактни и удобни за мазохистичните ми пръсти:

След кратко замисляне кои врътки все още не съм успял да сменя, се сетих, че на раковите крака продължават да се мъдрят осем броя 6мм врътки, чрез които въпросните се демонтират от вертикалните тръби:

Но както припомня дълбокият архив, четирите крака са надлежно скъсени, резултат от комбинацията от обсесивно компулсивно съзнание и наличие на тръборез. Поради което влизат безпроблемно в чудесния хардуерен калъф без да се налага демонтаж, тоест не е необходимо да могат да бъдат развинтвани с ръце.

Кратък рейд през гъзарската секция за иноксови крепежни елементи и вече и последните стагг врътки изчезват в небитието:

Още една стъпка от дълбоко безмисления процес за оптимизиране на разгло-/слобяваемостта на рак, който не мога да разпъна никъде, а и да можех, не е ясно с коя група би се случило.