Road stories pt. 2 - ребелот

Верен на добре отработените си с годините принципи за вечното отлагане, така и не продължих описанията на миналогодишната си краткотрайна обиколка из Европата с поовехтялата вече Лита Форд.

Но скорошното изненадващо телефонизиране с пианиста й, който за 15 минути успя да ме засипе с всички актуални клюки и интриги в тамошния музикантски свят (по нищо неотличаващи се от нашенските, между другото), ме накара да поразровя малко избледнелите спомени изпод натрупалата се кафява тривиалност и да довърша започнатите разказни действия.

За който не е разбрал, систематизирам накратко - миналото лято бях на турне с баба ви Лита Форд и групата й на четири големи европейски метъл фестивала, изпълняващ функцията на барабанен техник и други подобни сценични дейности.

Приобщаването ми към заверата стана (естествено) изцяло по шуробаджанашка линия - барабанист е стар мой интернет приятел от Холандия, с когото през годините поддържаме редовна ICQ връзка и общо взето е наясно с моите спорадични беклайн подвизи по промотърска линия, както и с ахатските турнета.

Преди няколко години Денис (за разлика от мен) имаше смелостта да емигрира в дъ ленд ъф дъ фрий и с немалко зор да пробие в барабанно отношение, което резултира в попадането му в групата от наемници на Лита.

И така, събрах инструментариума, фототехниката, малко чорапи и наличните остатъци позитивизъм, за да се отлепя от всекидневната ремонтна фекалност вкъщи и цъфнах на летището край Барселона, за да се присъединя към идващото от Америка мотли крю от наемници и застаряли рок дами с цялото си семейство...