Бързата ковра
Поредното безцелно ровене из ингилизкия ибей освен до хронични финансови несгоди, води и до съвсем неочаквани находки като тази единична степенка на много справедлива цена, която ме оставя без избор и я придобивам своевременно.
В резултат на което, спазвайки всички клишета на консумеризма, стискам зъби и анус и взимам поредното необмислено решение, като пришивайки балтон към копчето, се обзавеждам с пълен комплект аксесоари от толкова актуалната за сезона серия Speed Cobra на една небезизвестна марка.
Аферата с този двоен педал определено не е любов от пръв поглед, но след множество смени на пружини, връщане на оригиналните, пак смяна с любимите ми heavy duty, местене на кобра койла отдолу и т.н., някакси успявам да нацеля приемлив баланс.
Третият и последен член на фамилията е всъщност дегизиран пришълец - новата степенка бива имплантирана на морално остарелия ми кабелен фус сравнително безпроблемно. Някои минимални несъответствия в геометрията ще наложат допълнителни интервенции, но това отдавна не плаши закоравелия шлосер в мое лице.
Освен безсмислено дългия шиш, който ловко сменям с отдавна отрязания такъв от стария фус, наследникът блести с наличието на изключително хитро конструиран клътч, в който най-накрая някой светъл азиатски ум се е сетил да сложи пластмасово уплътнение в зоната на опиране на горния капак.
Поради което отново кредитната карта се разпъва с пукане и от далечната немска аграрна провинция долита още един брой (плюс екстри):
И така двата фуса вече са накичени с еднакви клътчове, а психичните отклонения на OCD основа у лирическия герой са временно умилостивени.
Но не задълго, защото след няколко месеца редовна употреба и то със сравнително скромен интензитет, предвид добре документираните ми крачни неумения, каретата на чисто новата карданна предавка безславно се предават и тъй като вече сме го играли този мач, решаваме да не се занимаваме с глупости и затова инвестираме в модерни технологии отвъд океана:
Смело мога да твърдя, че инженерното творение на господата от Trick Drums USA си заслужава всеки шибан цент, плюс таксите и скъсаните нерви в Централна Митница София, плюс още толкова. Никога не съм предполагал, че смяната на драйвшафт може да предизвика толкова драматична разлика в усещането на левия крак.
Това уви по никакъв начин не отключва скрити сили, нито бързина у автора на тези редове, но поне вече остава само горчивото заключение, че всички блокове и лимити са единствено в главата му.
Което, разбира се, не му пречи да увековечи новопридобитата спийд кобра фамилия с един финален портрет, за поколенията.
Само дето нямаше да е лошо да беше поизпрахосмучил малко преди това.