Можело все още

В качеството си на неделима (надявам се) част от пенсионерската група, изпитам моментна бащинска гордост, слушайки новото произведение, прясно записано днес от репете.

Пиратският дръжкофонен звук е мътен, треперещ и прекъсван от моментни заглушавания заради прекомпресиран сигнал, но все пак ясно успява да възпроизведе това, заради което толкова дълбоко вярвам в групата си.

Новата композиция блика от типичните елементи за стила - саговски унисони, йесовски спокойни мелодии, тиътърско изсипване на картофи и прочие, но по-важното според мен е, че успява да пресъздаде емоциите, които влагаме в нея при свирене.

Допускам, че до утре вече кафявата реалност ще е наместила реалистичността на възприятията и ще осъзная, че купчина по-скоро елементарни мелодии, свързани някакси с бели конци, не водят автоматично до възвишено музикално произведение.

Но поне засега все още ме държи все още създателската еуфория.

А това не е малко.