Изпразници

Когато улиците на и без това пренаселения град тотално се задръстят от диви орди от самодоволни малоумници, обладани от невъздържана шопинг треска, нормалният човек се чуди дали да се весели на трагикомичните сцени като страничен наблюдател, или да изпадне в дива ярост пред огромната лайняна стена от битов идиотизъм.

Всички и без това оскъдни остатъци от цивилизовано общество се стопяват с обратнопосочна на заледения екстериор сила, застарялите мръсни изхвърлени от западния свят возила съвсем безпардонно се спират по средата на иначе натоварени булеварди, а негово величество Консуматорът с истеричен пламък в свинските си очички приижда на талази от всички страни, за да натовари още с малко кредитната си карта.

За да може да изплаща после още една година моментния си триумф на Голямата Работа - накупил безконтролно напълно ненужни боклуци на около десеторни от реалните им цени, наивно мислейки си, че така ще блесне пред овчето си обкръжение.

Понятието за подарък като нещо, с което се предполага, че искаш да зарадваш близките около теб не толкова със съдържание, а по-скоро като жест, отдавна е затънало в безбрежния фекален кръговрат на криворазбраната цивилизация.

И когато акробатично подхождам по стъклено прозрачния заледен тротоар и чуя бегъл познат музикален фрагмент от случайно минаваща кола, просто не мога да не позная вечния хит "Кой намаза с лайна пъстроцветната дъга" на знаете кои класици.

И разбира се, няма как да не се съгласите колко добре описва цялата тази обсрана обществена обстановка.

Весели празници.