Сейм шит

Целокупният български народ вече е започнал опиянено да грухти над безкрайни трапези, зяпайки с проточена лига все същите малоумни празнични програми по телевизията, а аз отново съм останал сам поради поредното стечение на обстоятелствата.

И тъй като любимият на гореописаните маси пролетаро-пожарникарски вожд крайно изненадващо няма да се изявява публично с лаконично-себехвалебствена реч по телевидението, за съжаление няма да мога достойно  да допълня до триптих своята новогодишна социално-политическа творба, която досега се развиваше така:

2007

2008

За сметка на това времето е подчертано незимно, а на по-силна лунна светлина като че ли не съм попадал никога, така че решавам да щракна малко нощни кадри от Копитото, пет-шест години след предишния си неуспешен опит.

За съжаление мястото е далеч по-пренаселено, отколкото го помня, мнозинството вече майсторски се е разкрасило, а нечленоразделното мучене явно е новият модерен начин за комуникация.

За щастие пък вятърът е толкова силен, че човек все пак може да се почувства поне малко изолиран в тъмното, докато притреперва в рамките на собствените си дрехи.

Краят на календарната година обикновено е време за изнасилени равносметки, тенденциозно изтъкване на незначителни лични постижения и засрамено премълчаване на провалите, както и за списък с цели, които никой никога не успява да изпълни.

Но тъй като всички проточили се през новия календарен праг фекални нишки продължават завихреното си развитие в големия имагинерен кенеф, наречен мой живот, мога единствено да окачествя ситуацията като нищо ново под слънцето.

Same shit, different year.

Поне нощните снимки станаха нелоши, въпреки пренаселеността горе: