Ювелир
17.01.2010
В мързеливата късна неделна утрин безметежността е събрала значителен чревен заряд, като изстрелването му е съпроводено с мощна и задоволяваща акселерация, която ние горещо ценим.
Но във финалните етапи на валцуването вместо да приложа добре познатия ефект на ножицата, аз продължавам с фини отработени движения да стеснявам работния отвор, изпъвайки все по-тънка и фина нишка в порцелановото небитие.
Което внася нови палави измерения в многопластовостта на този екзистенциален процес от философско-фекална гледна точка.
А пък в същото време разтегля достатъчно усамотителния времеви отрязък, за да мога да си дочета спокойно новия Максим.
Нека ми е зле.
Comments
Коментар от Anonymous на Permalink