Драма

Мрачното начало на деня още преди зазоряване е белязано от спазматични чревни атаки, кулминиращи в спорадични газови емисии от онова специфично крайно неприятно влажно естество. Чудесен начин да се събудиш.

Още неразтрошил гурелите и неизпукал вечно схванатия си врат, вече си яхнал белия вихрогон и напъваш жили, докато болката от хиляди имагинерни игли открива на още заспалото съзнание нови неподозирани хоризонти на дискомфорта.

След кратка, но яростна схватка със силите на природата, приводняваш екземпляр, който според аналните рецептори би трябвало да е с размери и форма на средно голяма морска мина, а от изстрадалия отделителен орган се усеща една почти чуваема въздишка.

На изпроводяк за части от секундата успявам да мерна една изчезваща заострена опашка в мътните води, която палаво ми маха за сбогом, устремена към нови лазурни хоризонти.

А аз междувременно посърнало разсъждавам кога ще мога спокойно да седна на стол, за да се заема с лайняното работно ежедневие. И правя неизбежните паралели между мъката на изнасилените затворници и настоящето ми положение.

Не е лесно.