Малките неща

След неуточнено, но определено изхабено количество време, мога да представя няколко ъпгрейда и донагласяния по сложната конструкция, известна като Моите Барабани.

Реших, че двата предни хоризонтални крака на рак-а са излишно дълги, взех един от тях, резнах го през средата с тежкото чугунено китайско творение, подвизаващо се в магазина с гръмкото име "тръборез", получиха се две по-къси тръби, от които направих двата нови крака:

Като резултат остана една свободна 55 сантиметрова тръба от втория неразрязан крак:

Що се отнася до въпроса какво да я правя, не приемам никакви предложения в стил "Мера според мера", предупредени сте.

Всички жени твърдят, че 2-3 сантиметра се оказвали от решаващо значение в крайна сметка. По тоя повод си поиграх малко и преместих фуса, заедно с прилежащия му слейв педал от кардана малко по-близо отпреди:

Също така след известно количество псуване, гърбене, гъзене и клечане, успях да мръдна малко 12" тома заедно с холдъра си, за да направя място за пружината на кабелния фус, който пък да се премести така, че да не пречи подло на нищо не подозиращия барабанист да използва райда по предназначение:

В крайна сметка жените като никога са прави - size does matter.

Колкото и да си мисли човек, че когато се сдобие с рак, всичко се улеснява, то истината показва точно обратното - зоровете тепърва започват и ако нямаш твърде много време за губене и силна визуална инженерна мисъл, придобиваш ожулени пръсти и завидни каруцарски псувателни умения (при мен са добре развити и едните и другите качества, но нейсе). Въпросът е, че без употребата на често пренебрегваните мемори локове, използването на рак е още по-неблагодарно и сложно занимание. Затова през годините развих скъпоструващ фетиш към тези малки нещица и вчера успях да си измисля оправдание да вмъкна още малко - с цел да фиксирам позицията на двата тамски мултиклампа, крепящи съответно най-десния креш над райда:

както и на китаеца отляво:

В този ред на мисли, редно е да бъдат представени двата нови чинела, от които нямам нужда, нито изпитвам удоволствие, че притежавам, но въпреки това ги искам, а именно:

15" AAXtreme chinese

8" AA splash

За да фиксирам сплеша, изнамерих кече със същия диаметър като тамските от стойките, цепнах го на две с макетно ножче и сега другата му половина чака някой ден да кацне под нея и един 6" сплеш:

И накрая, реших да се погрижа малко за здравето на касовия обръч и изрязах и залепих малко гумени подложки на добрия ми стар вече отчаяно желаещ пенсия педал:

Да, лявата гума се е изкривила в процеса на залепване, но това може да се оправдае с факта, че съм тъп гъз. Което е един вид обществена тайна така и така.

Да, долен фетишист съм, знам. Но поне откачеността ми не представлява общественоопасен проблем. Главно финансов, ама сам съм си виновен и сам ще си гладувам.