Без крака

Учудващо безпроблемната ампутация, обект на миналото ми писание, придаде коварна шлосерска инерция и посегнах на последния триног тумор в сета ми - краката на фус машината.

Първоначалната интервенция отне почти цял ден и може да кажем, че се характеризираше най-вече с гневни междуметия, огнени сквернословия и употреба на най-категоричния измежду инструментите. Но успях да не се подхлъзна в моментен адреналинен гняв и в крайна сметка завърших операцията успешно:

Тънкият момент при трансформацията на фуса е, че когато се махнат краката, трябва да се сложи на тяхно място нещо, което да придържа врътката, регулираща силата на пружината. Аз естествено веднага затегнах една скоба за маркуч, верен на аграрните си принципи.

Но гложденето на тънката барабанна естетическа мисъл не закъсня и още на другата сутрин вече обмислях ъпгрейд. Намери се един PVC водопроводен детайл с необходимия диаметър и за да го монтирам, се заех с повторно разглобяване на многострадалния фус.

Не знам дали е имало шупли или съм прекалил с блъскането с чука, но в един кратък кадансов миг с ужас видях как алуминиевия основен детайл на фусмашината съвсем категорично се цепна на две.

След 6-7 инфарктни часа, прекарани с бормашина, всички възможни размери бургии, 3мм метчик и безкрайно количество мислени псувни, криво ляво успях да закрепя положението:

Можеше и да се сетя по-рано, че ще ми трябва въпросната тръбичка, за да не се налага повторно избиване, можеше и да оставя не чак толкова красивата скоба за маркуч, можеше и да почуквам по-внимателно, можеше още много други неща, ама който е тъп, си е тъп.

Както и да е, постигането на на положението виж-мамо-мога-и-без-крака е факт и понастоящем педалното отделение изглежда ето така:

И искрено се надявам побългареният фус да държи фронта още известно време, щото кинти за нов уви няма.