Сам
Широкият ужким по-добре изолиращ стъклопакет небрежно пропуска приглушения далечен звук от преекспонираната ширпотребна вечеринка, която умело съм пропуснал да посетя.
За сметка на хиляди селски пръчки, които искат да се почувстват "рокаджии" за една вечер, за да има какво да обсъждат утре в офиса, респективно фейсбук, обзети от илюзията за собствената си значимост.
Винаги съм си мислел, че музиката, била тя чужда или не, е по-скоро преживяване на субективни емоции, породени от асоциацията й с кореспондиращи вътрешни усещания.
Но явно стадният рефлекс е по-широкоразпространен от неугледната ми псевдофилософия и където има бира и говежда масовка, развлечението е достатъчно за масите и всички са доволни.
От друга страна, музиката си е музика и без консуматорското й отражение с бодър чеснов пролетарски дъх в центъра на столицата.
Така че винаги мога да се пресегна към съответния диск.
Comments
Коментар от Рейзъра на Permalink
Коментар от zyl_oiliuff на Permalink
Коментар от Николай Цветков на Permalink
Коментар от vanio на Permalink
Коментар от Megallicanthrax на Permalink
Коментар от Kosme на Permalink
Коментар от Бате Ники на Permalink