Опакованост

Липсата на редовна концертна дейност естествено бива компенсирана от мен чрез подробна и внимателна подготовка за евентуална такава. Или казано по-ясно, обръщам сериозно внимание на окалъфяването на комплект барабани, достатъчно голям, че да не може да се събира/озвучава/има смисъл да се появява по местата, където евентуално биха ме допуснали да свиря.

Барабанчето за щастие идва с тамски калъф по дифолт:

За томовете и касата след дълги години слюнкоотделяне и зяпане на съответните каталози,  най-накрая се реших и застрелях цял комплект от световно актуалните симпатични инглишмени Protection Racket. Съвсем честно казано, операцията излезна ми през носа, но пък качеството им би могло да просълзи от умиление всеки уважаващ себе си барабанен фетишист, просто нямат грешка:

Въпросът с железарията все още е отворен, тъй като общоприетото нахвърляне на всичко в един-два сака, мъкненето му насам-натам като зле прикрит мъртвец, неизбежното гадно наръбване при горепосочения процес, а (на един определен възрастов етап) и вечното болене на кръста, някакси не ме кефят.

За момента единствената смислена идея, която имам, включва три броя калъфи за клавир, в които в една равнина се подрежда съответното съдържание:

Рак тръби:

Рамена и холдъри:

Всичко останало:

Въпреки че изглежда удобно и подредено, остава отворен въпросът как да бъде фиксирано всичко това, за да не се събере в долния ъгъл при първото вдигане и преместване. Литературата и историята мълчат по този въпрос, но ще го измисля някакси. И без това не е спешно.

Както и да е, всичкият този песимистичен реализъм не ми пречи да продължавам мисията невъзможна и да си играя на "рокстар на турне" в домашни условия, колкото и патетично да изглежда.

Пък някой ден, може би, едва ли не.