Road rage

Столична дирекция "Лайняната река" желае да обнародва официални комюникета до няколкото автомобилно ориентирани адресата, към които лирическият герой желае да изкаже мислите си.

До незнайната леличка псевдошофьорка, за която явно паркинговото маневриране е достатъчно сложна материя, за да може с изключителна точност да ми подпре предния калник така, че да не мога да си отворя шофьорската врата:

Драга ми вмирисана сливо,

Може би си мислиш, че путкинското покриване след малоумната ти маневра е признак на горд селски тарикатлък, но едва ли си се замислила, че не ми е особено трудно да премеря разстоянието от земята до точката на изкривяване и много лесно мога да ти локализирам скапаната таратайка дори след месеци.

И тогава ще се чудиш откъде ти е дошло.

До няколкото юбер селяни, смятащи, че е признак на особено мъжкарска неебателност да си паркират на детската площадка комплексарско лъснатите и натокани возила с няма да казвам какви извънградски регистрации:

Колкото повече дни минават, толкова по-нагло започвате да навлизате в чужда територия и толкова повече агресия ще се изсипе върху драгоценните ви удължения на комплексирано провинциално его.

И вие ще се чудите откъде ви е дошло.

До анонимната вечно мрънкаща пасмина в хондовия форум, по когото съм погребал години наред безвъзмездна работа:

Скъпи ми интернетни отворковци,

Безкрайното ви мрънкане, необосновани заяждания и злобни провинциални комплекси са почти толкова нелепи, колкото повесеместната ви неграмотност. Ако не бяхте толкова жалки и смешни, може би щях да ви се ядосвам.

Вместо това мога да ви позволя да ми поядете лайната, преди да продължите безмисленото си незначително съществуване.