Осмисляне
Преди лягане превземаш порцелановия престол и с апломб снасяш щедра връзка кренвирши, за да можеш в краткотрайната еуфория да се самозалъжеш, че по някакъв начин си осмислил поредния пропилян в гледане в нищото ден.
Предполага се, че заспиването ще е по-лесно, когато поне си чревно олекотен, докато в тъмното вътрешният мисловен тормоз по адрес на екзистенциалната ти безмисленост продължава да трупа купесто-лайняна облачност в съзнанието ти, докато нервно се въртиш под обгазените завивки.
Но мрачната сутрин води със себе все същия смазващ недосъбудената психика анален дискомфорт и докато се опомниш, си се превил в агония на заледената керамична арена и твърдите болезнени шрапнели припалват кратки отблясъци на болка в нефокусирания ти още поглед.
И както впоследствие се оказва, това е емоционалният зенит на целия последващ ден, характеризиран главно с лепкаво фекална летаргия и поредното отлагане на всичко смислено и полезно, което би могъл да свършиш със скучното си съществуване.
Така и не разбрах как успях да се превърна в такава фабрика за лайна.
Comments
Коментар от negre на Permalink
Негре, you are so full of shit :)
Коментар от Victor на Permalink
Факт (fucked). :D