Отново

Безкрайната лудост на пседомузикалното консуматорство взима поредната си лесна жертва в мое лице, тъй като обзет от разни ефимерни вътрешни планове, отново започнах с поредица необмислени постъпки.

Измамно примамлива обява в холандски онлайн битак в комплект с подвеждащото сладкодумие на местен приятел ми бяха достатъчни да влезна в още по-дълбок преразход през гадните празници, а в мавзолея да кацне следната машинка:

След което вече нямах друг избор, освен да впрегна сложна бай-ганьовска схема за докарване на отдавна набелязаната суровина през 47 щата в 48-ми и оттам към милата ни родина за кратка схватка с родната митница, където 20 лева по-късно си тръгнах с това:

След досадна и безкрайна вечер, изпълнена с колофонни изпарения, изгорени с поялник пръсти и процедени през зъби злостни клетви, сътворих и необходимия кадаиф за навръзване на системата, а от цената на нойтрик жаковете още ме боли аналното отверстие.

Наложи се най-накрая да се изправя пред проблема с невъзможността да се закачи какъвто и да е вид clip-on държач за микрофон на толкова иначе красивия старкаст на Тама.

Изостанал чарколяк от последните ми икейски придобивки и няколко интимни шлосерски мига край менгемето родиха следното неособено красивно решение:

Като идеята в случая е аудиксовият D-vice да се зашипе между грозно изрязаната ламаринка и задната част на старкаста, след което позицията на микрофона да се нагласи с гъвкавия gooseneck:

Но поради намалената бройка D2-та спрямо разточителната ми колекция от томове, ги наслагах дилетантски в междинни позиции, колкото да мога да направя все пак някакви контролни тестове:

Както и D4-ката при по-големите:

Две чинелни стойки от вечния безсмислен резерв, от който смятам да се освободя в най-близко време, играят ролята на ghetto fix за микрофонни стойки, предвид нежеланието ми да давам кинти и за такива:

И след безвъзвратно изгубеното време за всички тези протяжни, но за сметка на това досадни приготовления, естествено не остана кога да седна да се занимая по-обстойно с шумоизвличане, защото дори в петък друпалът не иска молитва, а мотика.

Иначе първоначалните впечатления общо взето са противоречиви, защото безнадеждно кафявият ми мироглед успява с мрачни видения на картови извлечения да удави какъвто и да е пионерски ентусиазъм от първия успешно записан звук в домашни условия.

Дали е имало смисъл от всичко това, ще се види някъде в неопределеното бъдеще, но точно в момента на дневен ред са песимистично-риторичните въпроси къде беше всичко това, когато ми трябваше и за какво ми е сега, когато нито имам какво да запиша, нито с кого нито защо, нито как, предвид трагичното ми състояние на дълго време несвирил, но за сметка на това перманентно вкиселен псевдобарабанист.

То пък да беше нещо ново.

Както и да е, да са ми честити.