Някой реже нещо с флекс

Икейските ми занимания по адрес на микрофонното окачване (описани тук) не се оказаха особено добра идея, поради едиколко си причини, водещи до нестабилност, клатене, откачане, прекалено кривене на гуузнековете и т.н. препятствия пред ентусиазма ми.

Решението беше изровено от боен другар и колега по марка, който наблюдателно успя да изнамери следната снимка, заровена дълбоко в сайта на вездесъщия малък голям човек Саймън Филипс:

На нея ясно се вижда, че върху старкаста е завинтена една мистериозна черна планка, която дава достатъчно удобна повърхност за закачане на микрофонна щипка.

След леко фотошопско изсветляване опитно се установи, че върху въпросния тъмен обект се мъдри съвсем истинско лого на Старкласик серията с все гордата пост-соц петолъчка, но в същото време всичките видове рекламна литература на марката упорито мълчат по въпроса дали въпросното е отделно предлаган продукт.

Кратки пререкания с услужлив американски представител на Марката доведоха до изстискването на информацията, че първоначално Саймън си бил направил такива само за него си, но от 2009та насам вече ги имало като официален аксесоар.

И наистина, след ровене с енциклопедично постоянство успях да намеря съвсем бегло споменаване на това скромно железце, умело прикрито в края на PDF с официалния ценоразпис на Тама за страната на свободните и дебелите:

Превод в ефир - усетихме се, че има проблем със закачането на микрофони по нашите прекрасни барабани, но след цялата реклама, която хвърлихме за прехвалване на новия старкаст, майсторски прикриваме в бумащина това аксесоарче, за да може да си го ползва само чичо Саймън и още 2-3ма откачени, готови да дадат по 35 долара за една ламаринка.

Да, ама не - истинският метъл винаги има верни другари, също дотолкова истински метъли, че да имат работилница за работа с метали, където свободно се намират 25х5мм шини, които посредством виртуозно оформяне с флекс да се превърнат в почти идеално копие на гореописаната надцененост:

Даже смея да твърдя, че заради предвидливия фрезенк при нашия DIY вариант могат да се използват оригиналните болтове от старкаста, което води и до стилно прибран външен вид, въпреки матовото прахово покритие, което не е най-естетичната комбинация с хром.

В крайна сметка за пореден път се убеждаваме, че чичо Саймън не е никак прост и въпросните микрофонни нововъведения си вършат работата безпроблемно, поне на първо четене:

Разбира се, за да има задължителен Мърфи елемент, се оказа, че болтовете от единствения старкаст, който съм купувал отделно, са с няколко милиметра по-къси, заради което се наложи да ги сменя с едни облоглави остатъци от старото ми колело:

Но както е казал класикът, още едно посещение на Евроболт не би навредило никому, освен на вечно изтънелия ми портфейл.

Както и да е, доближаваме се с още една стъпка до преломния момент, в който истината за барабанните ми неумения ще лъсне в целия си 32 битов и 48 килохерцов блясък.

То понеже е голямата тайна, но както и да е.