Изплуване

Нямаше ме.

Главно поради омерзение от факта, че твърде много възнеприятни елементи се бяха навъртяли около този скромен шлог като извечно актуалните мухи-лайнарки около ароматно прясно знаете какво.

Част от тях съвсем нагло плагиатстваха изнасилените ми (ш)умотворения, други чисто и просто ме дразнеха със смрадта на присъствието си, а останалата представителна извадка седеше закачена на рсс-а и чакаше наготово да воайорства над дребните ми лични неуспехи.

Бях издигнал крехка стена от правила, според които трябва да избачкам поредната кафява порция друпализъм за деня, преди да излея диарично поредните негативи, които запенено съм събирал цял ден.

Но работата в малкия ми неорганизиран ад никога не свършва (за разлика от заплащането й), а втренченото тъпо гледане в монитора вечер общо взето е с по-нисък коефициент на съпротивление срещу течението на лайняната река.

Така че тайно се надявам т(в)орческата пауза да е изгонила налепите от личния ми кенеф, а ако не ги е, започвам да ги храня с пълна сила, катализирана от новото ми кулинарно откритие, което ще запазя в промишлена тайна, но определено спомага за съзидаване на внушителни мегалитни ансамбли.

The boys are back in town.