Веднъж и завинаги
Предвид надълго и нашироко раздухваната историческа значимост на въпросното събитие, реших да прекратя неопределената концертно-фотографска пауза, която си бях наложил поради масивно писване на кура от все същите разправии с малоумни медии, нагли промотъри, пречещи псевдофотографи и хамалско обработване на снимки.
Не мога да не призная, че прогресивните ми музикални уклони всъщност прикриват отдавна загасналия образ на един пуберлив рошав отворко, който буквално израсна с касетите и концертите на Контрол и Хиподил, чието пък съдържание до голяма степен осмисляше съществуването му.
По този повод културно масовото мероприятие успя да разчупи вездесъщия ми негативизъм и комплексарска склонност да броя чуждите свирачески грешки и изсипаните от сцената бг пънк класики на няколко пъти почти изкараха издайническа сълза, признавам си.
Освен това енергията, която може да генерира една публика, представляваща претъпкан Зимен дворец, съвсем не е за подценяване и определено допринася за оформянето на много специална атмосфера.
Която съм се опитал да хвана по следния начин:
Колкото по-рядко надничат призраците на миналото иззад гардероба, толкова по-значими са техните появи.
Въпреки че вече са на години, посивели и изморени, те все пак си остават неотменна част от миналото на онзи рошав отворко.
Comments
Коментар от Ina на Permalink