Второто място

Пръскам щедри количества пари, които нямам, за да подновявам мястото за живеене, което не харесвам, с оглед допълнително да се окопая в държавата, в която не искам да оставам, за да продължа да търкалям живота, който не искам да живея.

В съответния процес ми се налага тотално да зарежа ежедневието, което ми е дотегнало, но поне беше подредено и сигурно, да спра да бачкам това, което не ми се работи, да спра да се мъча с всекидневните упражнения над музикален инструмент, който не ми се отдава, както и тренировки с тежести, чиито количества дори ме срам да цитирам.

Налага ми се всекидневно да се надлъгвам и надприказвам с представители на трудовия бранш, далеч по-изкусни в тази дисциплина. Умело подмотващи се, оплескващи през пръсти това, което ще ти се налага да търпиш години напред, за сметка на това наглеещи и безочливи до екзистенциално необхватни нива.

Единственото малко и незначително нещо, което исках, беше да съм първият, употребил собственоръчно купения си и донесен с тия две ръце чисто нов кенеф с толкова подходящото име VidimaStorm, в момента, в който бъде монтиран.

Дори това удоволствие ми беше отнето и в крайна сметка пуснах една измъчена жлъчна жълто-зелена отровна струя.

Втори.

Вечното второ място.