Мистика

Атмосферата и усещането са като в много древен и много мрачен храм, когато в тъмнината на нощта, в призрачно тихата и кънтяща къща, се отправиш към порцелановата обител.

Всички звуци са подчертани и засилени заради категоричната тишина, тежкото дишане и тихите напъвателни стонове са отчетливи сред резониращия фаянс, а неизбежното цопване е звучно и мелодично.

А в облепения с плочки полумрак нещо тъмно, почти черно, се подава наполовина иззад подводния ръб на кенефния канал като нощен див звяр, скриващ се от нежеланата светлина на чуждото любопитство.

Извито в неясна дъга, подобно на потаен морски обитател, който всеки момент ще изчезне, а след него ще останат само остатъчни доказателствени ухания.

Освен да пусна водата, друго не се сещам.