Макита
Нито ковчегообразна соц зала с акустика на кенеф, нито рехава публика с елементи на заспалост, нито цял ден пилене на нерви по най-разнообразни въпроси, нищо не може да спре силата на Истинския Рокендрол, когато настане Макита Дрил Тайм.
Нашите момчета за пореден път унищожиха както само те си могат и дотолкова вдигнаха поръждясалия ми позитивометър, че нямах нищо против да изгледам с учтив интерес и застаряващите американски чичковци, събрали толкова отбрана тълпа от поовехтели глем фрийкове, като че ли дошли за последна проверка кой е още жив.
Снимки не е като да няма - повече количествени, отколкото качествени, но сори, бях зает да си отвинтвам главата, все пак и аз съм човек.
Кратък послепис към всички разбирачи: когато можеш - свириш, когато не можеш - си намираш смешни оправдания.
А който е достатъчно биг, винаги ще го наричат мистър.
Comments
Коментар от Y на Permalink
Много добре казано, комшо. MR. BIG ми сцепиха кофата отсекъде!
Снимките са си екстра, аферим!
Коментар от Басисчето на Permalink
Радвам се че отидох (добре че ме изюрка в 18.30ч.)
Няма такова чувство, когато ги слушаш тия юнаци - жив рок в който си потопен . Как го правят тоя номер ?
Много големи - много биг . Да са живи и здрави пак да дойдат !