Дистанционно
Вечерната звукова картина смесва досадния фонов шум от телевидението с деликатно извиващите се синусоиди на хъркането откъм страната на любимия човек, а аз зомбирано съм се втренчил в дребния, но за сметка на това неудобен нетбууков екран.
Стройна редица от новинари се е навързала посредством чудесата на модерната комуникация и имената от сетлиста на първия концерт на Новите ДТ тече в реално време през някое италианско 3G към досадния тефтерсурат, а оттам се ретранслира към форум, който аз и незнайно още колко откачалника F5-ваме през неравни секундни интервали.
Постоянно прииждащите заглавия припалват искрите на далечни спомени от първите ми стъпки във толкова обсесивно-компулсивния виртуален свят, създаден около тази група, с помощта на един архивен 14.4 модем в същата тази стая преди ужасно много години.
Колкото и измамно близо да изглежда всичко, когато си на няколко хопа разстояние от целия свят, все така нагарча усещането, че саундтракът на обсрания ти живот се случва на някой друг в момента, а ти си все така изолиран в малкия външен кенеф на Европата, който продължаваш по навик да наричаш родина.
Но в същото време подобно на лаптопа върху шкембето, малко или много ме сгрява мисълта, че музиката, с която съм израснал, все още не е в минало време и авторите й изглеждат като да са намерили отдавна чаканото вдъхновение, чиято енергия рано или късно ще се прехвърли и към всички нас.
Или поне тези от нас, чиито рецептори все още не са потънали безнадеждно в лайняната река.
Comments
Коментар от Y на Permalink
Що не плеснеш и сетлистчето тука, комши, да му се порадваме? :-)
Коментар от Victor на Permalink
setlist.fm за тебе няма ли бе, комшо? :)
Коментар от Y на Permalink
Има, но има и много мързел... ;-)